Тъжната вест за края на житейския път на нашия приятел и колега – художника Велко Велков, не беше неочаквана, но не по-малко болезнена.
Намъчи се горкият през последните няколко години, но така и не престана да радва разградските читатели на “Екип 7” със своите илюстрирани вицове “С извинение…смях с Велко Велков”, със своите смешни рисунки, а навремето - и с шаржовете си под рубриката “Галерия Разград”.
Малцина са хората в тоя град, които приживе се радваха на такава голяма популярност, обич и уважение сред почти всички наши съграждани, без разлика на класа, пол или занятие, независимо дали лично го познаваха или го знаеха само от неговите произведения.
И едва ли ще бъде забравен той дълго време и след като вече няма да е между нас.
Даже напротив – според житейската логика вероятно точно сега ще се избистри неговата истинска същност не само на карикатурист от национална и световна величина с многобройни участия в изложби в Германия, Италия, Япония, Канада, Югославия, САЩ, Чехословакия, Полша, Унгария, Австрия, Израел и прочее, но и като автор на театрални плакати, каквото беше истинското му призвание и творческо амплоа.
Роден е на 4 юли 1946 година в село Кацелово, Русенско, и още като ученик в Русе публикува свои творби във вестник “Дунавска правда”. Работи известно време като стругар в местния завод за селскостопанска техника, след което е приет във Висшия педагогически институт /впоследствие – университет/ “Кирил и Методий” във Велико Търново, специалност “Изобразително изкуство”, профил “Приложна графика”.
С Разград го свързват сценографските му изяви като проектант и изпълнител на концерти и събития в някогашния ни Младежки дом и участник в общите национални изложби на младата българска карикатура, в които многократно беше носител на призовите награди.
Впоследствие се засели тук и в продължение на повече от 35 години непрекъснато беше един от стожерите на местния културен живот.
В Разградския драматичен театър /с малки прекъсвания/ работи от 1979 година и там беше привлечен като художник-проектант от тогавашния директор Станьо Михайлов.
Още първите му плакати направиха впечатление и участваха в представителни изложби в България и чужбина, в големи европейски и световни биеналета в Будапеща, Берлин, Оснабрюк, Варшава, Бърно, Йерусалим и пр.
Ангажираха го и други колективи от страната, като примерно театрите в Шумен, Сливен, Ямбол, Търговище, Бургас, театърът и операта в Русе и т.н.
Паралелно с театралния плакат, още от първия му сезон тук му беше възлагано и проектирането на сценографии – като например за спектаклите “Как Румцайс стана разбойник”, “Съкровището на Силвестър”, “Веселата магистрала”, “Животът – това са две жени”, “Нерви за любов”, “Вечер”, “Халосник” и много други.
Велко е един от малцината театрални художници в страната, който е включен в пространната и авторитетна „Антология на българския театър“, която бе публикувана миналата година.
Автор е и на три книги с карикатури и илюстрирани анекдоти, а неговите театрални плакати от три години са експонирани във фоайетата на разградския драматичен театър – едно негово дарение към колектива и жителите на града, което всъщност представлява и почти целият му творчески живот.
Велко живя нестандартно, а сърцето му беше голямо – за съжаление, не само в преносен, но и в буквален смисъл.
Поклон пред светлата му памет!
„Екип 7“