който току-що издаде философското си произведение „Кафе за събуждане /Покана за съзнателна еволюция/“ – книга за смисъла на живота и „своеобразен дневник на еволюционната промяна в съзнанието на човечеството, която през последните години стана досадно очевидна, за да поставяме под въпрос случването й“ /отбелязаното в кавички е цитат от мислите на автора.
„Какъв е смисълът на живота?“, „Защо го живея и добър ли съм в това, което правя?“, „Възможно ли е щастието?“, „Кой съм аз?“, „Кой си ти?“, „Какво, всъщност, е щастието?“, „Що е това подсъзнание и съзнание?“, „Как ни разбират и как ние разбираме околните?“, „Познаваме ли душите си или живеем само заради тялото?“ – това са всъщност само част от въпросите, над които авторът разсъждава, но не ни дава категорични отговори, а провокира читателското мислене и ни позволява да имаме и собствено мнение.
Честно казано, изненадани сме от задълбочеността на това привидно четивно и същевременно сложно за възприемане философско произведение от 180 страници, което, ако не бъркаме, е първото по рода си не само в разградския ни субкултурен живот.
„Повечето от нас вървят през света, спейки. Остават слепи за смисъла. Остават глухи за причината. Занемаряват душата си, подмамени от илюзията на формите и живеят нещастно. Посвещават дните си на страданието, без да осъзнават, че могат да го прекратят. Не разбират, че имат право да направят различен избор във всеки един момент и да се избавят от тежестта, която носят в себе си.“ – казва авторът.
И казва още:
„Кариери се провалят заради /неразбиране/. Ненаписани бестселъри остават в етера,
неизпяти песни, неизтанцувани танци, неосъществени бизнес идеи, провалени любови и приятелства погиват в неприемането на другия, такъв, какъвто е. Това се получава, защото някой отказва да разбере, че не може да знае, какво е по-добро за друг…“.
И прочее, и прочее редове, които, откъснати от цялостния текст, биха звучали като самостоятелни сентенции.
Трудна е за четене тази книга, защото тя не е създадена само за четене, но и за мислене.
Но ако пък наистина читателят не само започне да я чете внимателно, а и да мисли над написаното в нея, му става още по-трудно, тъй като изведнъж открива из страниците и собственото си – не съвсем радостно – битие.
Нещо, което Димитър Божанов, вероятно, целенасочено е търсил – да намерим себе си, преди да потърсим другите…
И това са само първите ни впечатления.
От малката биографична бележка на корицата научаваме, че младият Божанов е предприемач, писател, журналист, музикант, философ, лектор и прочее.
Вероятно е и да ни е жив и здрав, а на всичкото отгоре в момента ние не му правим рецензия, а просто се радваме на таланта и желанието му да напише подобна книга.
Само внимателно ще го предупредим, че от историческа гледна точка доста пъти животът се е оказвал по-сложен, отколкото философите са си мислели. Дето се вика, и най-истинската истина винаги е условна!
Но Митко е журналист, и музикант, и писател, па и предприемач, едва ли чак толкова сериозно гледа на философията като много сериозна наука!
Но това, все пак, ни най-малко не променя първите ни превъзходни впечатления от неговата творба. Приятен и умен, ненатрапчив или псевдоакадемично досаден език и словоред, есеистично и афористично мислене, разсъждения и тези, а не идеи за разсъждения и тези от първия до последния ред.
Според нас основна идея в книгата му е вечният въпрос на човечеството: „Кой съм аз, кой си ти и защо сме?“, но явно ще ни се наложи и второ четене, за да разберем, има ли го най-сетне при него отговора!
А самото ни желание да има второ четене, май също вече означава нещо!
18 юни 2010
Дулинко ДУЛЕВ
Музика 292 лв за най-въртяната по радиот...
Четвъртък, 18 Март 2010, 23:22 ч. | Нови...
