Уважаеми господин директоре и приятелю Дежо, ти беше в отпуск и вероятно не си виждал вестника ни, но ние в него написахме „С обединението на двата ни театъра Разград не само хвърли „дю-шеш“, ами май и удари джакпота от тотото!“…
Което е истина, истина е! Напук на поговорката, че, ако на сиромаха му се отели кравата, му умира магарето, ние тоя път наистина извадихме късмет, ама да не се хвалим много, че да не се урочасаме!
И понеже използваш табладжийска терминология / това “дю шеш” имам предвид/, някъде към март и април заровете ни все “геле” даваха. Без малко с двата си театъра и без един щяхме да останем! Няма майтап, в министерството на културата имаше една такава тенденция, и да е жив и здрав Вежди Рашидов, който надделя над служителките си!
Знаеш ме, че съм словоохотлив, но сега ще бъда пределно лаконичен и конкретен. Бяхме към закриване. Къде и как съм тичал и съм обяснявал, са подробности, но в края на краищата министър Вежди Рашидов лично ми звънна по телефона и ми вика, че нямало страшно. Ще ни бъдело! Макар и в министерството му и до тоя момент да има хора, дето да мислят различно от него. Тия подробности ще ти ги кажа поне след три месеца, наистина не трябва да човъркаме подробностите, колкото и вече да съм наново назначен за директор на разградския драматичен театър „Антон Страшимиров“.
Изтече предварителна информация, че театърът ни щял да е “музикално-драматичен” със сцена „Назъм Хикмет“ и прочее. Някакви допълнителни подробности по темата?
Току-що го казах – има и ще има разградски драматичен театър “Антон Страшимиров”. И ще ти преваря въпросите, за да ти кажа, че, ако знаех преди година какво точно ме чака като директор на тоя театър, щях да минавам около Разград най-близо през Пловдив. Бога ми, аз съм артист, разбирам артистите, а сега ми се падна жестоката участ на Иван Шишман от пиесата на Камен Зидаров - “да бъда цар на паднала държава”, но това, сам разбираш, го казвам драматично, като артист, инак бъдещето на театъра ни от мене като директор, но и от тебе като журналист и приятел на театъра ни зависи.
Зависи и от ония 3500 наши съграждани, които си сложиха подписите в тетрадката в защита на нашия театър. 3500 подписа са нищо, но 3500 билета вече са нещо далеч по-сериозно!
И аз това имам предвид. Ако разградската публика не иска театър, нито някой си Дежо, нито някой си министър може да му го създаде!
Тъй или иначе, обаче, на тебе се падна жестоката участ да уволняваш и назначаваш…
Министерството и неговите разпоредби ме облекчават максимално. Искат от мене в театъра да има правоспособни артисти, а не самодейци и любители. Което автоматично изключва театралната трупа на бившия ДМДТ “Назъм Хикмет”. Нещо повече – ще се наложи да се разделя и с някои мои колеги от досегашния ни театър “Антон Страшимиров”, които даже, както се оказа, не са защитили актьорското си звание по тъй наречения “Член 9”. Рано ме интервюираш, още не съм съвсем наясно със самия себе си и чак ми се плаче, че трябва да уволнявам приятели, но се налага. Категорично ти казвам, че музикантите и танцьорите от „Назъм Хикмет“ ще останат с малки изключения, ще има спектакли за турското население, но няма да има вече някогашния вариант – “Естраден” и “Драматичен” театър. Надявам се да имаме единен и качествен Разградски театър.
Професионално журналистическо заболяване е, но ние все търсим сензацийката, та директно те питам: ще ли ти е заместник-директор доскорошната директорка на „Назъм Хикмет“.
Тя е освободена с министерска заповед, поради закриване на театъра й и аз нямам никакви ангажименти към нея. С двете ни счетоводителки сега приемаме активите и пасивите й и доста интересни неща излизат наяве, но пак ти го повтарям – по тая тема ще говорим чак след три месеца!
На фона на малкото ти театрално автобусче, ще получиш и луксозен автобус плюс две леки коли…
На автобуса само фасадата и изографисването му са луксозни, ще имаме и дългове за изплащане, но на тая тема не ми се говори сега. От 3 август съм нов директор на обединения театър и съкращенията ще ги правя само на професионален принцип и ценз. Хич не ми е лесно, но театърът съществува в името на зрителя, а не заради самия себе си. Едва ли, ако знаех какво ще ми се случи тук, щях да се явя на конкурса за директор, но сега ми се налага да си нося кръста…
Познаваме те вече, приятелю Дежо, и знаем афинитета ти към комедията, водевила, мюзикъла и оперетата, примерно, и ти май ще се окажеш късметлията...
При всички случаи репертоарът ни в бъдеще ще се промени, но в момента на бюрото си имам не репертоарен план, а един кубик папки за дейността на ДМДТ „Назъм Хикмет“ през годините, които съм длъжен да изчета и детайлно да анализирам. Плюсовете ще приема, но минусите няма да си ги теслимя на собствения гръб. Ще привлека повече млади актьори, защото ми е ясно, че едни и същи актьори в един и същ театър, колкото и талантливи да са, по някое време започват да досаждат на своята публика. Всички актьори, които нямат необходимата квалификация, няма да бъдат актьори в разградския театър – с удоволствие ще отида да ги гледам в националния ни театър, в Русе или в Търговище /дай Боже!/, но тука повече – не!
Последно. Няма “Музикално-драматичен” театър или нещо подобно?
Няма такова нещо. Има Държавен драматичен театър „Антон Страшимиров“ – Разград. И това вече е решено с министерско постановление. За да не се получи недоразумение, бързам да кажа, че изискването за ценз и диплома се отнася до артистите. Танцьорите и музикантите, поне засега, ще са такива, каквито са – и, честно казано, харесвам им мерака да са на сцената. Но, вероятно, и между тях след време ще се наложат промени. Говорим за професионален театър, все пак! И те моля да ме извиниш, че пак се връщам към темата за човешките съдби, които трябва с подписа си да решавам – да ги оставя или да ги уволня, но от мене от министерството на културата го искат. Сега имам повече правомощия и делегиран бюджет, но лично на мене ще ми дърпат ушите, ако не създадем в Разград един хубав и много по-различен от досегашното му театрално битие театър. Искам дебело да подчертая, на мене се падна участта да съм директор на тоя театър във време разделно, но аз не съм дошъл тук да разделям, а да обединявам! В тоя наш театър няма да има турци или българи, ще се мери с един аршин - кадърност! И още нещо – ако почнат да ми се делят в колектива на етноси – ще бъда безпощаден! Разбрах, че господин Юксел Чаушев бил сега на вилата си по Черноморието, но го очаквам с нетърпение да се върне и да ми помогне в бъдещата работа…
Добре бе, Дежо! Артистът Сашо Божанов има педагогическо, а не театрално образование, ще го пратиш ли да става учител на стари години!
Ти явно се правиш повече на журналист, отколкото на мой приятел, но понеже ме питаш директно, директно ще ти отговоря. Сашо Божанов е единственият в театъра ни, който няма от какво да се безпокои. Но нека не навлизаме в театралните подробности. По-скоро не ме питай за тях, а ми кажи, как ти лично, вестник “Екип 7”, другите разградски вестници и разградската културна общественост ще ми помогнете да направим качествен театър. Аз своите задължения и отговорности ги знам, но театърът не е мой, а е разградски. Дето се вика, помогни си сам, ако искаш Господ или министерството да ти помогнат!...
...........................................................................................................................
Много по-дълго от написаното продължи разговора ни и с новия стар директор на вече обединения ни драматичен театър Неделчо Стойчев – Дежо. През повечето време той, обаче, ни предупреждаваше: “Това ти го казвам, но не го пиши!” или “ Тия подробности ще ти ги кажа след три месеца!“.
Не е съвсем по журналистически да държиш новина в джоба си, но дума сме дали и засега ще си премълчим.
Но само три месеца!
Дулинко ДУЛЕВ
02.09.2010 16:08
